1. Относително адресиране -  това е нормалното адресиране, което използваме във формулите. Примерно: А5, D12, Q32 и т.н.

            Характеризира се със следното: Формулната клетка не помни точно адресите на клетките, включени в съдържанието й, а местоположението на тези клетки спрямо себе си.

          A              B                  C

1	12
2		1
3			=A1+B2

            Например клетка С3 не помни че трябва да събере А1 и В2, а че трябва да събере стойностите на клетките, разположени спрямо нея съответно 2 реда нагоре и през една колона (А1) и ред нагоре в съседната вляво колона (В2). Това е същността на автоматичното преизчисление в електронните таблици, на което те се базират. Дори и да трием редове и колони или да вмъкваме такива, системата запазва логиката на свързаните чрез формули клетки.

            Ако решим да копираме стойността на С3 в D3 примерно, тогава, прилагайки шаблона за разположение на клетките спрямо себе си, D3 ще приеме стойността =В1+С2 (те са на същите места спрямо D3 както А1 и В2 спрямо С3). В Е3 формулата ще се измени =C1+D2 и т.н. Затова най-често формулите се пишат в една клетка, чиято стойност после се копира в останалите, които съдържат аналогични изчисления. Примерно: Да се изчисли средният успех по хора и предмети на 5 ученика по 3 дисциплини.

            A                      B                  C                    D                        E

1	Ученик	Предмет 1	Предмет 2	Предмет 3	Среден успех
2	Ученик 1				=AVERAGE (B2:D2)
3	Ученик 2
4	Ученик 3
5	Ученик 4
6	Ученик 5
7	Среден yспех	=AVERAGE (B2:B6)

            Тъй като изчисленията са еднотипни, достатъчно е да напишем формулата в В7 и да я копираме в съседните C7 и D7. Аналогично създаваме само формулата в Е2 и я копираме надолу до Е6. Стойностите ще се преизчислят автоматично, като под всяка колона ще е средният за този предмет успех, а на всеки ред ще стои успехът на конкретния ученик. Копирането може да стане:

-         през буфера – посочваме оригинала, избираме Copy по някой от добре познатите ни начини, със задържан ляв бутон маркираме зоната-приемник (не включваме оригинала, а маркерът трябва да е с форма на голям бял кръст) и натискаме Enter;

-         чрез кръстчето в долния десен ъгъл на клетката-източник – задържаме го с ляв бутон и теглим към съседните клетки. Това е по-често използваният вариант.

            2. Абсолютно адресиране – при него клетката се помни с точния си адрес, независимо от мястото, на което ще бъде преместена формулата, в която участва. Отличава се с това, че името на колоната и номерът на реда в адреса се предшестват от $. Примерно: $D$3, $A$7 и т.н. При въвеждане на формулата,   $ може да се напише от клавиатурата или да се натисне F4 върху адреса. Този клавиш сменя алтернативно различните типове адресация

            Ако в Е4 имаме =B3+$C$4 и го копираме в D5, резултатът ще е:

=A4+$C$4 (относителният адрес ще се смени по познатата зависимост за местоположението, но абсолютният остава фиксиран).

            3. Смесено адресиране – характеризира се с това, че единият му параметър се третира като абсолютен, а другият – като относителен. Използва се рядко. Примери за такова адресиране са: C$4, $C4.

Нека стойността на клетката С1 се изчислява по формулата = А1*В1. Във формулата за С1 програмата не записва адресите на клетките А1 и В1, а техните позиции спрямо клетка С1. По този начин, когато се копира автоматично формулата в другите клетки  от тази колона, ще се променят адресите на клетките от формулата, така, че да се запази същата относителна зависимост. В клетката С2 формулата ще бъде =А2*В2.

В някои случаи във формулите трябва да участва винаги стойността на конкретна клетка. Тогава се използва абсолютна адресация. За да не бъде възприета подразбиращата се относителна адресация, се записва знакът $ пред името на колоната и номерът на реда. Например $А$10.

Абсолютната адресация на клетка, участваща във формула, остава непроменена при копиране на формулата. Тази адресация е подходяща при работа с константни величини, като данъци, валутни курсове, фиксирано увеличение на цените и др.

В някои задачи е необходимо да се фиксира само редът или само колоната. Тогава се използва смесена адресация:

$C10 – фиксирана е колона С

D$15 – фиксиран е ред 15

ЗАДАЧА:

Живущите е с.Елхово заплащат ежемесечно изразходваната питейна вода.Във всяка къща е монтиран водомер, с помощта на който се отчита количеството ( измерено е кубически метри) на употребената вода. Цената на 1 кубически метър вода се определя от кметството за всеки изминал месец в зависимост от направените за добиването й разходи (ток, поддръжка на водопроводната мрежа и др.). Съставете електронна таблица, с помощта на която инкасаторът за селото да отчита, изчислява и събира дължимите суми.