Операционна система

http://www1.znam.bg/zmonres/edu/IT%209/lessons/os_disk/page2.htm

Операционна система теория

Презентация

Упражнение

Тест

Сайт с много тестове

Архивиране на данни

Архив

    Архивирането на данни е сред най-разпространените методи за съхраняване и пренос на компютърна информация.
    Архивът на файл (папка или група от файлове) представлява копие на файла (папката или групата от файлове, обединени в един файл) върху дисков носител.
    Компресирането е процес на обработка на файлове, при който се намалява обемът им и данните заемат по-малко място върху физически носител.
    При компресирането често повтарящи се последователности във файловете се заменят с код. При декомпресиране (обратния процес) кодовете се заменят със съответстващите им последователности.
    Обикновено с цел да заемат по-малко място файловете се компресират преди архивиране. Степента на намаляване на размера при компресиране зависи от типа на файла. Текстовите файлове имат най-висока степен на компресация, а графичните – най-малка.
    Компресирането и архивирането на данни се прилага по следните причини:
    - за съхраняване на информация в случай на повреда;
    - за създаване на резервно копие като защита от нежелано изтриване;
    - за пестене на дисково пространство;
    - за пренос на данни чрез дискети и други носители.

Основни архивиращи програми

    Архиваторите са програми, които служат за създаване на резервно копие на данни. Основните възможности, които предлагат архивиращите програми, са:
    - архивиране на файл или група от файлове в един архив;
    - добавяне на нови файлове към създаден архив;
    - изтриване на файл от архив;
    - обновяване (актуализиране) на променени файлове от архива;
    - съхраняване на архив върху няколко носителя;
    - разархивиране на отделни файлове от архива;
    - разархивиране със запазване на първоначалната структура;
    - извличане на справки за съдържанието на архива и др.
    Сред най-популярните програми за компресиране и архивиране за Windows са WinRar и WinZip.

    Стартиране на програмата за архивиране
    Щраква се един път върху Start, задържа се върху (All)Programs, от второто меню се задържа върху WinRar до поява на трето меню, от което се избира WinRar.

Архивиране

    I начин:      
    1. Стартира се програмата;
    2. Избират се файловете, които ще се архивират и от меню Commands се избира команда Add files to archive или се щраква върху бутон Add от инструменталното меню на програмата;
    3. Отваря се прозорец с име Archive name and parameters. В полето Archive name се въвежда име на архива;
     4. В полето Archive format се избира формат – RAR или ZIP.
    Archiving options позволява избор на допълнителни опции. При активиране на Create SFX archive се създава саморазархивиращ се файл (с разширение exe). Такъв файл включва както архива, така и програма за неговото разархивиране.
    В Compression method се избира метод на компресиране.
    6. Щраква се върху бутон OK и се затваря програмата.

    II начин:   | Покажи |
    Щраква се един път с десния бутон на мишката върху файла (папката), който ще се архивира и от появилото се меню се избира Add to archive…

    

    В полето Archive name на отворилия се прозорец Archive name and parameters се въвежда име на архива и се щраква върху ОК.

Разархивиране

    I начин:
    1. Стартира се програмата;
    2. Избира се архивът и от меню Commands се избира команда Extract to the specified folder или се щраква върху бутон Extract To от инструменталното меню на програмата;
    3. Отваря се прозорец с име Extraction path and options. Посочва се място за разархивиране и се щраква върху OK.
    4. Затваря се програмата.

    II начин:   | Покажи |
    Щраква се един път с десния бутон на мишката върху архива и от появилото се меню се избира Extract files…

    Отваря се прозорец с име Extraction path and options. Посочва се място за разархивиране и се щраква върху OK.

Вируси и антивирусни програми

Компютърни престъпления

    Масовото навлизане на компютрите в обществения живот създава и предпоставки за увеличаване на компютърните престъпления. Някои потребители злоупотребяват с възможностите, които предоставят новите технологии.
    Съществува обособена група от хора (някои от които добри програмисти), използващи познанията си, за да крадат информация. Те са известни като хакери. Хакерите не са злонамерени, но според тях достъпът до софтуера и данните не трябва да се ограничава.
    С развитието на технологиите и престъпленията, свързани с компютърните системи, стават все по-сериозни.
    Компютърно престъпление е всяко престъпление, при което се използват компютърни системи. Примери за такива са:
    - проникване в компютри и повреждането им;
    - измами и кражби на хардуер и софтуер;
    - фалшификации на компютърни данни;
    - хазарт и други престъпления срещу морала, извършвани чрез компютърни системи;
    - престъпления срещу личността, за които са използвани компютърни системи.
    Основни наказания срещу компютърните престъпления са лишаване от свобода и глоба.  Наказанието зависи от конкретното посегателство и различни обстоятелства – смекчаващи или отегчаващи вината.

Вируси

    Компютърният вирус е програма (изпълним код), създадена с цел да причини щети върху хардуера или софтуера, която може да създава свои копия (понякога модифицирани). За да оцелее и се размножи, вирусът трябва да се прикрепи към друга програма. Вирусите се разпространяват между компютрите по всички познати начини за пренос на информация, като най-често заразяването става чрез дискети или компютърни мрежи.
    Вирусите се създават от злонамерени потребители (обикновено програмисти), наречени кракери. Колкото по-опасен вирус създаде кракерът, толкова по-високо място в йерархията на кракерите ще заема. Програмистите с по-малко познания, които не могат да създават вируси, модифицират вече съществуващи.

Видове вируси

    Вирусът представлява изпълним код, който се самозаписва в програмата, като я модифицира да изпълнява този код или се записва в стартовите сектори на дискетите или твърдия диск, за да се изпълни. По този начин се активира и нанася пораженията, за които е създаден. Съществува огромно многообразие от вируси, като сред най-известните видове са:
    Boot sector вирус – копира се в зареждащия сектор на дискетата или твърдия диск, като системните файлове от диска (ако е системен) се преместват на друго място. Зареждащият сектор (Boot sector) съдържа малка програма, която е първата част от операционната система и чрез която компютърът стартира останалата част от операционната система. При опит за зареждане от съответния диск се стартира вирусът и той нанася своите поражения.
    Master Boot Record (MBR) вирус – подобен на Boot sector вируса, но не копира системните файлове, а се смесва с тях и ги модифицира, за да приемат вируса като част от тях.Това прави вируса невъзможен за премахване.
    Stealth вирус – причинява най-големи щети и остава резидентен в RAM. Този вид вирус притежава специални техники за прикриване – секторите от диска, където е записан оригиналът на вируса, се маркират като механично повредени и антивирусната програма не може да го засече.
    Резидентен вирус – чрез функциите на операционната система или BIOS този вирус се инсталира резидентен в оперативната памет и остава активен до изключване на компютъра. Може да се размножава и да поврежда файлове и цели програми и да смущава работата на компютъра.
    Логически вирус – активира се при определени условия. Освен множеството щети предизвиква и логически грешки по време на работа.
    Time bomb вирус – има точно определена дата на активиране. При по-ранно попадане в компютъра се размножава, без да предизвиква повреди. На определената дата вирусът се активира.
    BIOS вирус – самозаписва се в BIOS и се стартира преди зареждане на операционната система. Този вирус променя BIOS и може да контролира целия хардуер и софтуер.
    Хардуерен вирус – пречи на работата на хардуера – симулира хардуерни проблеми и не позволява работа с отделни хардуерни компоненти.
    Размножаващ се вирус – размножава се, без да причинява повреди.
    Троянски кон – програма, скрита в друга програма. Докато основната програма извършва действията си, вирусът създава съответните проблеми.
    Worm (червей) – самостоятелна програма, която притежава способността да се копира от един компютър на друг. Най-често за тази цел се използва компютърната мрежа, като червеят е способен да я задръсти. Върху заразения компютър червеят не причинява директна вреда.
    Joke program – не е вирус, но се разпространява както вирусите. Не причинява щети, а предизвиква поява на глупави шеги и съобщения.

Антивирусна защита

    Антивирусната програма е софтуер, който разпознава части от програмния код на вирусите и в случай, че ги открие, унищожава вируса.
    За предпазване от вируси се препоръчва следното:
    - да се инсталира добра антивирусна програма;
    - антивирусната програма периодично да се обновява;
    - да се контролира достъпът до компютъра;
    - да не се използват съмнителни дискети;
    - да се проверява софтуерът за вируси преди употреба;
    - да се правят архивни копия на данните, което ще позволи възстановяването им при необходимост.

    Сред най-разпространените и препоръчвани антивирусни програми са:
    Symantec AntiVirus;
    Kaspersky Antivirus;
    F-Prot Antivirus;
    F-secure Antivirus;
    NOD 32;
    Panda Antivirus Platinum;
    AVG Anti-Virus и др.

    Принципно антивирусните програми предлагат следните възможности:
    - автоматична защита (Auto Protection);
    - избор на типа на файловете, които да бъдат проверявани при сканиране. All files – всички файлове;
    - проверка работата на хардуерни елементи;
    - възможност за сканиране (Scan) на дискета или избран дял от твърдия диск;
    - показване на съобщение при откриване на вирусна инфекция;
    - дезинфекциране (Clean virus from file) на засечен вирус;
    - в случай на неуспешна дезинфекция – поставяне под карантина, изтриване на заразени файлове (Delete infected file) и др.

Алгоритми - същност, свойства и видове

1. Понятие

 

Алгоритъм представлява всяко точно и еднозначно описана крайна последователност от действия над определени входни данни, която винаги води до резултат, който е във функционална зависимост от стойностите на входните данни.

Ако така описаната последователност завършва не винаги, а само за определена област от стойности на входните данни, такъв алгоритъм се нарича частичен алгоритъм или процедура.

2. Свойства на алгоритмите

Свойства на алгоритмите - презентация

1. Дискретност – всеки алгоритъм трябва да се състои от отделни, разграничени по време една от друга стъпки, всяка от които се извършва за крайно време.
2. Детерминираност – Резултатът от действията върху данните и посочването на следващата стъпка трябва да бъдат еднозначно определени от действията, извършвани в текущия момент.
3. Масовост – процедурата трябва да дава резултат на за краен брой съчетания на входните данни, а за едно потенциално безкрайно множество от входни данни.
4. Резултатност – процедурата трябва винаги да дава резултат, ако входните данни принадлежат на допустимото подмножество.
5. Крайност – процедурата трябва да завършва с резултат за краен брой стъпки.

Пример: Алгоритъм на Евклид за намиране на най-големият общ делител на две цели положителни числа p и q.

Описание:

Входни данни: p и q, p>0 и q>0;

Резултат: да се намери най-големият общ делител на p и q;

Процедура:

стъпка1: r = остатъка от p/q;

стъпка2: Ако r = 0, се предполага, че делителя е равен на q и край. В противен случай p = q, q = r и се преминава към стъпка1.

3. Видове алгоритми

Според последователността на действията, които се изпълняват алгоритмите биват:

1.      Линейни – характеризират се с последователен ред на изпълнение на действията, който винаги е един и същ, независимо от набора данни, за които се прилага.

Пример: Да се определи обиколката на триъгълник със страни a, b и c.

Входни данни: a, b и c, a>0, b>0, c>0;

Резултат: P – обиколка;

Процедура:

стъпка1: задава се стойност за a;

стъпка2: задава се стойност за b;

стъпка3: задава се стойност за c;

стъпка4: P = a+b+c;

2. Разклонени – В практиката често присъстват ситуации, при които трябва да се вземе решение и да се изпълни едно или друго действие. За да се отразява по-точно действителността и да се описва се налага въвеждането на разклонени алгоритми. Разклонението дава възможност да се избере една от две възможности за продължаване на изчислителния процес.

Пример: Деление на две числа x и y.

Величини: x, y;

Резултат: z;

Действия:

стъпка1: задава се стойност за x;

стъпка2: задава се стойност за y;

стъпка3: Ако y = 0 делението е невъзможно. В противен случай z = x/y.

3. Циклични – Тези при които една стъпка или група от стъпки се изпълняват многократно.

Пример: Намиране на сумата на числата от 1 до 100.

Данни: Целите числа от 1 до 100 и br;

Резултат: S – сумата;

Действия:

стъпка1: S = 0;

стъпка2: br = 1;

стъпка3: S = S+br;

стъпка4: Ако стойността на брояча е по.малка или равна на 100, стойността на брояча се увеличава с еденица и се преминава към стъпка3. В противен случай - край;