Проект

 Създайте сайт с външен CSS файл:

1. Фон на сайта - бежов.

2. Заглавие(h1):

- шрифт - Arial;

- подравняване - център;

- размер на шрифта - 48pt;

стил - получер.

3. Заглавия(h2):

-  шрифт - Arial;

- подравняване - ляво;

- размер на шрифта - 32pt;

- стил - получер;

- сянка - зелен цвят и размазване 5px.

4. Абзаци:

-  шрифт - Arial;

- подравняване - двустранно;

- размер на шрифта - 18pt;

-отстъп на първи ред - 5 интервала ( );

- фон - зелен;

- стил на границата - ridge;

- ширина на границата - 5px;

- цвят на границата - под първото  h2  - червен; под второто  h2  - зелен; под третото  h2  - червен; 

- заобляне на границата - 25px;

5. Под четвъртото h2 - списъците:

- цвят - зелен;

- подложка (padding) - 25px;

- височина и широчина - според текста;

 - тип - кръг;

- размер на шрифта - 20 px;

6. По едно изображение до всеки абзац.

24 МАЙ – ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА И СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ

Кратка история

24 май е 144-ият ден в годината според Григорианския календар (145-и през  високосна). Остават 221 дни до края на годината. 24-ти май е Ден на  славянската писменост и култура. Според църковния календар Денят на  Св.Св. Кирил и Методий, създали първообраза - Глаголицата - на българската  писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май.  Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния  си вид - Кирилица, на която се пише на български, руски, украински,  македонски, сръбски и други езици.Кирилицата е официална азбука в  Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е  ползвала и в Румъния. Датата 24-ти май произлиза от това, че след 1916, когато в България е  установен Григорианския календар като държавен, граждански календар,  денят 11 май по църковния календар се пада на 24 май по държавния и  така тази дата добива по-голяма гражданственост. След 1968 година  Църквата чествува Св.св.Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава  само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.   Как празнуваме 24ти май? Всяка година България отбелязва тържествено Деня на българската  писменост и култура с много веселби, венци, с пълни концертни зали.  И не на последно място на тази дата и почивен ден :)             Някои хора твърдят, че това е най - българският празник - и  с право! Ние сме единствената държава` която празнува създаването на  собствената си азбука. Трябва да почитаме светите братя, защото благодарение  на създадения от тях първообраз на българската азбука, в момента  българският език е третия (след английския и гръцки), на който се превеждат  официални документи в Европа. Какво празнуваме на 24ти май? 24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета  и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в  близката ни история.На 11 – ти май 1851 г. в епархийското училище  “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров  се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на  славянската писменост. Празникът започва редовно да се отбелязва през  1857-ма година. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров –  това е общият църковен празник на двамата светии. Най-ранните  данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и  славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като  те са признати за светци още в края на IX век. 24 май като празник на  славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва  днес и извън България – в Русия той се чества за първи път през 1986 г.  по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е  най-северната точка, където има паметник на Св. Св. Кирил и Методий.  24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на  писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване,  на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и  културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които  правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки  народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само  за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им  е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата  общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.  Безспорен факт е, че Константин-Кирил Философ създава азбуката и  първите преводи на богослужебните книги на славянски език. Един обаче  от най-интересните и нееднозначно решени въпроси е създаването в  относително кратък период на две славянски азбуки – глаголицата и  кирилицата. Не съществува и абсолютно единна позиция по въпроса, коя  от тях е създадена от Константин-Кирил.             Днес на кирилица пишат не само българите, но и сърбите,  черногорците, руснаците, украинците, белорусите, както и още много не  славянски народи от бившия Съветски съюз, а също и монголците – общо  приблизително около 200 милиона души.             Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици  Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират  подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Всеки от петимата ученици  има свой църковен празник, като освен това честваме общия църковен празник на  двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на  27 юли. Празникът се нарича Свети Седмочисленици. СЛАВА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ ПЪРВОУЧИТЕЛИ! 22 май 1803 г. – според описание на свещеник в сборник с арменски  пътеписи от 1813 г. на този ден в Шумен е честван денят на  българската азбука;   1852 г. – първи сведения за тържества по случай деня на Св.св.  Кирил и Методий в „Христоматия Славянскога язйка” на  Неофит Бозвели;   30 септември 1880 г. – със своята енциклика Grande Munus Лъв ХІІІ  превръща култа към Светите братя в празник на цялата християнска  църква;   1892 г. – Стоян Михайловски написва възторжения химн „Върви,  народе възродени”, с който и до днес славим празника; Върви, народе възродени, към светла бъднина върви С книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови!   1901 г. – учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот  Пипков написва музиката към текста;   31 декември 1980 г. – папа Йоан Павел ІІ обявява Светите братя  за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт Нурийски.