1. Оформете страницата с размер А4, изглед портрет и полета по 2,54 cm.
2. Добавете заглавие „Червената шапчица“. Центрирайте го и го форматирайте с шрифт Arial, размер 14 pt, цвят зелен, стил получер и отстъп след него 10 pt.
3. Основният текст е шрифт Times New Roman, размер 12 pt, двустранно подравнен.
4. Отстъп на първи ред за всеки абзац – 1,3 cm.
5. Разстояние между редовете – 1,5cm.
6. Вмъкнете номер на страницата долу вдясно.
7. Вмъкнете подходящо изображение в края на текста.
8. Запазете файла с име prikazka.docx
Имало едно време едно малко момиченце, толкова хубаво, че на света нямало по-хубаво от него. Майка му го обичала от все сърце, а баба му — още повече.
Добрата бабичка му направила малка червена шапчица, която така му приличала, че навсякъде го наричали Червената шапчица.
Един ден майката, като пекла хляба, направила питка и казала на момиченцето:
— Върви да видиш как е баба ти, защото научих, че била болна! Занеси й питка и това гърненце с масло!
Червената шапчица веднага тръгнала да отиде при баба си, която живеела в друго село.
Като минавала през гората, срещнала Кумчо Вълчо. На него много му се дощяло да я изяде, но не посмял, понеже наблизо имало дървари.
Попитал я къде отива. Горкото дете не знаело, че е опасно да се спира и да говори с вълк, затова му казало:
— Отивам да видя баба и да й занеса питката и гърненцето с масло, които мама й изпраща.
— Много ли далеч живее баба ти? — попитал вълкът.
— О, да, много далеч — отвърнала Червената шапчица, — чак зад воденицата, гдето се вижда ей там долу, в първата къща накрай селото.
— Добре — казал вълкът, — и аз искам да ида и да я навестя, но ще мина по този път, а ти мини по другия и да видим кой от двама ни ще стигне по-рано!
Вълкът побягнал с всички сили по най-късия път, а момиченцето тръгнало по най-дългия, като се улисвало да бере лешници, да тича след пеперудките и да вие китки от горски цветя.
Вълкът бързо пристигнал до къщата на бабата и почукал:
— Чук-чук!
— Кой е там?
— Твоята внучка, Червената шапчица — казал вълкът с преправен глас. — Нося ти питка и гърненце с масло. Мама ти ги изпраща.
