Информацията е съвкупност от сведения за реални или въображаеми обекти, процеси и явления в заобикалящата ни среда.Хората получават информация от различни източници, като вестници, книги, радио, телевизия, заобикалящата ги действителност и др., и я възприемат чрез сетивните си органи (очи, уши, нос, език и кожа).
Основните информационни дейности, които се извършват с информацията, са събиране, съхранение, обработване и разпространение.Информатиката е наука, която изучава начините и средствата за описание и автоматизирано извършване на информационните дейности.
Компютърът е машина, с която автоматизирано се изпълняват основните информационни дейности.
Входни устройства са: а) клавиатура – за въвеждане на цифри, букви и специални знаци;
б) мишка – за посочване и избор на обекти от екрана .
Изходни устройства са: а) монитор (екран) – за извеждане на текст, пресмятания, графични изображения и видео;б) принтер – за отпечатване върху хартия на букви, цифри, специални знаци и изображения.
Последователност от команди, написани на език, който компютърът разбира, се нарича компютърна програма. Компютърните програми, заедно с указанията за работа с тях, се наричат софтуер (software).
Хардуерът и софтуерът образуват компютърната система. Хората, използващи компютърната система, се наричат потребители.
Технологиите, извършвани с помощта на компютърна система, се наричат информационни технологии (ИТ) – например обработка на текст, на изображения, на видео и звук, извършване на пресмятания и др. Информационните технологии обхващат практическото приложение на информатиката.
Средата за общуване на потребителя с компютърната система се нарича потребителски интерфейс.
Windows е специален софтуер, с който потребителят осъществява диалог с компютъра и го управлява. За тази цел се използват прозорци и икони.
Средата за общуване на потребителя с компютърната система се нарича потребителски интерфейс. Потребителят задава команди на компютъра чрез клавиатурата, мишката или друго входно устройство.
Windows използва прозорци и икони (изображения), които улесняват диалога между потребителя и компютърната система
Основен екран на Windows е работният плот (Desktop). Той може да изглежда по различни начини.
За да се запази информацията, обработвана с компютър, за по-дълъг период от време или за да се прехвърли от един компютър на друг, тя се съхранява върху носители на информация:
а) дискета; б) CD/DVD диск; в) флашпамет; г) твърд диск.
Обикновено в системния блок е монтиран поне един твърд диск. За да се използват преносимите носители на информация (дискета, CD/ DVD диск, флашпамет), е необходимо в компютърната система да има устройства за достъп до тях:
а) за дискета – флопидисково устройство ;
б) за CD/DVD диск – устройство за оптични дискове ;
в) за флашпамет – USB порт.
Устройствата, свързани с компютъра, имат физически имена – твърд диск, CD\DVD устройство, флашпамет и др. За удобство Windows предлага и потребителят използва логически имена на устройствата – латинска буква, последвана от двоеточие, вместо техните физически имена . Например C: най-често е запазеното логи- ческо име на устройството (диска), от което се стартира Windows.
Данните представят свойствата на обектите и явленията, които може да се измерят или опишат. Те може да се съхраняват и обработват с компютър. Съвкупност от информация, организирана по определени правила, се нарича файл (file). Файлът има име и разширение, които се разделят с точка. Препоръчително е името на файла да се записва с латински букви, цифри и символите _ и -. Неподходящи символи в име на файл са: `, ~, !, @, #, $, %, ^, &, (, ), =, + и др. Разширението определя типа на файла и се задава от програмата, с която е създаден. То показва с коя програма може да се прочете, обработи или изведе информацията, съхранена във файла. Най-често срещаните разширения на файлове са например .exe, .png, .gif, .jpg, .mp3, .mp4, .docx и др. За по-лесно намиране на файловете те се организират в папки (folders) подобно на събирането на рисунки по изобразително изкуство например.
Организацията на данните прилича на разклонено дърво и често се нарича дърво на папките. Разгледайте дървото на фиг. 1. Представете си, че клоните му представляват папките, а листата – файловете.
Две или повече дигитални устройства – компютър, смартфон или таблет, може да се свържат помежду си чрез специални устройства и софтуер, за да обменят информация. Така те образуват компютърна мрежа.
Интернет е глобална система от свързани чрез специални устройства и софтуер компютърни мрежи, разположени по цялото Земно кълбо. Те обменят информация помежду си. Интернет не принадлежи на никого. Участието в интернет е свързано с признаването и спазването на общи правила. За да имате достъп до интернет, вашето дигитално устройство трябва да бъде свързано с глобалната мрежа чрез интернет доставчик. Най-често в ежедневието интернет се използва като източник на информация, свързана с прогнозата за времето, разписанието на транспортни средства, учебни материали, музеи, библиотеки, магазини, телевизия и др.
Информацията в интернет е разположена на различни места, които се наричат уебсайтове (web sites). Те са съставени от уебстраници (web pages), които може да съдържат различни видове информация – текстова, графична, звукова и видео.
Уебсайтовете се разглеждат с програми, наречени браузъри (browsers). Има различни браузъри . Браузърите са програми и се стартират по вече познатия начин.
Всеки уебсайт в интернет има свой уникален адрес, който се нарича уебадрес (web address). Чрез него се осигурява достъп до информацията, съдържаща се в сайта.
В прозореца на всеки браузър има адресно поле, в което се въвежда адресът на сайта .
Уебстраница може да съдържа препратки към информация в същата страница или в други уебстраници. Такава препратка се нарича хипервръзка (hyperlink). Хипервръзките са в основата на World Wide Web (www). Всеки текст или картинка може да съдържа хипервръзка.
Електронната поща е услуга, предоставяна от интернет. С нея може да изпращате текстови съобщения и прикрепени към тях файлове с различно съдържание – текст, графики, таблици, изображения, аудио, видео и др. Съобщенията, обменяни чрез електронна поща, се наричат електронни писма (e-mails).
Адресът за електронна поща се състои от име на потребител, знака @ (чете се „ет”) и адрес на доставчик на електронна поща (името на сайта, на който е регистрирана пощата) .
Примерни адреси: class_5@abv.bg, grupa1_5b@gmail.com
Всяко електронно писмо се състои от адресна част и тяло на съобщението. В адресната част са полетата: 1. От (From) – автоматично се появява адресът на потребителя на отворената електронна поща;
2. До (To) – въвежда се адресът на получателя;
3. Тема (Subject) – записва се кратко и ясно за какво се отнася съобщението. Това улеснява получателя при проверка на пощата.
Две или повече дигитални устройства – компютър, смартфон или таблет, може да се свържат помежду си чрез специални устройства и софтуер, за да обменят информация. Така те образуват компютърна мрежа.
Интернет е глобална система от свързани чрез специални устройства и софтуер компютърни мрежи, разположени по цялото Земно кълбо. Те обменят информация помежду си. Интернет не принадлежи на никого. Участието в интернет е свързано с признаването и спазването на общи правила. За да имате достъп до интернет, вашето дигитално устройство трябва да бъде свързано с глобалната мрежа чрез интернет доставчик. Най-често в ежедневието интернет се използва като източник на информация, свързана с прогнозата за времето, разписанието на транспортни средства, учебни материали, музеи, библиотеки, магазини, телевизия и др.
Информацията в интернет е разположена на различни места, които се наричат уебсайтове (web sites). Те са съставени от уебстраници (web pages), които може да съдържат различни видове информация – текстова, графична, звукова и видео.
Уебсайтовете се разглеждат с програми, наречени браузъри (browsers). Има различни браузъри . Браузърите са програми и се стартират по вече познатия начин.
Всеки уебсайт в интернет има свой уникален адрес, който се нарича уебадрес (web address). Чрез него се осигурява достъп до информацията, съдържаща се в сайта.
В прозореца на всеки браузър има адресно поле, в което се въвежда адресът на сайта .
Уебстраница може да съдържа препратки към информация в същата страница или в други уебстраници. Такава препратка се нарича хипервръзка (hyperlink). Хипервръзките са в основата на World Wide Web (www). Всеки текст или картинка може да съдържа хипервръзка.
Електронната поща е услуга, предоставяна от интернет. С нея може да изпращате текстови съобщения и прикрепени към тях файлове с различно съдържание – текст, графики, таблици, изображения, аудио, видео и др. Съобщенията, обменяни чрез електронна поща, се наричат електронни писма (e-mails).
Адресът за електронна поща се състои от име на потребител, знака @ (чете се „ет”) и адрес на доставчик на електронна поща (името на сайта, на който е регистрирана пощата) .
Примерни адреси: class_5@abv.bg, grupa1_5b@gmail.com
Всяко електронно писмо се състои от адресна част и тяло на съобщението. В адресната част са полетата: 1. От (From) – автоматично се появява адресът на потребителя на отворената електронна поща;
2. До (To) – въвежда се адресът на получателя;
3. Тема (Subject) – записва се кратко и ясно за какво се отнася съобщението. Това улеснява получателя при проверка на пощата.
Търсещата машина е софтуер, който помага да се намери необходимата информация по зададени една или повече характеризиращи я думи. Сред най-популярните машини за търсене са Google, Bing, Yahoo, Ask, Yandex и др.
Ключовата дума или фраза е най-характерната за търсената информация.
