Създайте CSSфайл със следното съдържание:
Body - цвят на страницата - сив; шрифт - Verdana.
Заглавие (h1): подравняване - център, размер на шрифта - 18 pt, декорация на текста - подчертан, разстояние между думите - 10px.
Aвтор (h2) - подравняване - ляво, размер на шрифта - 14 pt.
Основен текст (p) - разстояние между редовете - 1.5;
размер на шрифта - 14pt;
подравняване - двустранно;
първи ред на абзаца да започва по-навътре - 1.5cm;
Автор: Елин Пелин
Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив,
той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите,
останали от баща му. Надарен с ум практичен и с търговски способности, той бе
съумял да направи и пари и да се издигне между селяните си като пръв човек. Той
имаше меко и добро сърце. И макар да беше малко скъперник, не беше строг в
сметките си, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Затова всички
го обичаха и почитаха.
Неговата голяма и бяла къща, в която живееше многолюдното му семейство,
беше на лично място сред селото, виждаше се отдалече и отдалече личеше, че е
чорбаджийска. Всред широкия двор, в който можеше да се смести една махала и
който околовръст бе ограден като кале с бели зидове, се издигаше високо и право
като стрела самотен кичест бор - единственият бор в цялата околия. Той бе
донесен като малко борче от светите рилски гори и посаден тук в незапомнени
времена от прадедите на Гераците. Това бе тяхното семейство знаме, с което се
гордееха. Под неговата света сянка бяха отраснали няколко поколения. Под нея
бяха преживели последните си дни много старци от рода им.
Дядо Йордан имаше трима синове, народени един след друг. Най-големия беше
Божан, по него идеше Петър и най-малкият - Павел. И тримата бяха женени, имаха
деца и всички живееха в една къща със старите - къща голяма, хубава, дето имаше
място още за толкова души.
Синовете и снахите на Герака, под главния негов надзор, гледаха къщата и
вършеха полската работа, подпомагани от двама млади ратаи и от стария Матей
Маргалака - самотна душа в света, прибрана по милост от дядо Йордан държеше
кръчмата, едно старо, ниско и дълго здание до пътя, което стоеше като глава и
камък на големия зидан пръстен, който обграждаше двора.
