В HTML можете да използвате три вида списъци:
· неподредени: отделните елементи на списъка се открояват с един и същи графичен знак:
кръгче, квадрат, отметка и т.н. - каквото укажете;
· подредени: изброените неща в списъка получават свой номер: римски, арабски цифри,
латински малки или главни букви в азбучен ред и т.н.
· дефиниращи понятия: с този тип списъци можете да изброявате елементи и заедно с това да
давате техни определения (дефиниции).
Неподредени списъци
Указват се с таг <ul> за начало и </ul> - за край. Отделните неща в списъка се отбелязват с
таговете <li> и </li>. Ето и един пример за неподреден списък:
<ul>
<li>Кори за баница</li>
<li>Сирене</li>
<li>Яйца</li>
<li>Кисело мляко</li>
<li>Олио</li>
</ul>
На екрана на браузъра този списък може да изглежда така:
· Кори за баница
· Сирене
· Яйца
· Кисело мляко
· Олио
Написах "може", защото какъв символ ще се използва за отбелязване на отделните неща в списъка
С тези списъци изброяваните елементи получават номер. Синтаксисът е почти идентичен с този за
неподредени списъци: единствената разлике е че вместо <ul> и </ul> се използват съответно
<ol> и </ol> за начало и край на списъка. Ето и един пример:
<ol>
<li> Студена вода </li>
<li> Сода </li>
<li> Айрян </li>
</ol>
В браузъра списъкът ще изглежда така:
1. Студена вода
2. Сода
3. Айрян
Задача:
1) Запишете три HTML файла с имена: index, stihove, snimka.
2) При отваряне на файла index.html да се изобрази текста: Моят първи сайт, на цветен фон, да има
картинка и три линка за връзка:
- към сайта http://www.abv.bg/
- към файла stihove.html
- към файла snimka.html
3)От файловете stihove.html и snimka.html да има линкове към файла index.html.
4)Във файла stihove.html да се направи съдържание преди самите стихове, чиито точки да служи
за препратки към съответните стихове в същия файл.
Сняг - Атанас Далчев
Над тези стръмни стрехи от желязо
и тези булеварди от асфалт
поне един път няма ли да слезе
снегът от небесата като бял
и лъчезарен ангел? Аз не вярвам.
Във този черен като въглен град
ще бъде зимата наверно черна,
незнайни – ангелите и снегът.
И ако слезе някога, без жал
жестоки ще го стъпкат със обувките си
стражарите и проститутките,
ще му почерни белите пера
димът на гарите и на комините. . .
Бял сняг ще има само във градините,
където са играели деца.
1929 Атанас Далчев
Радой Ралин - Завръщане
Ти се връщаш сломен и стареещ
след години пак в родния град.
Продължава ли той да живее
от предишната вяра съгрят?
Пак дали той красиво загасва
оня залез зад синия рид,
притаил във рубинена ласка
на града възрожденския вид?
Пак дали са тъй тесни и криви
всички улици с бял калдъръм,
за да могат така да отбиват
на каруците тежкия ритъм?
Пак дали в тези къщи старинни,
увенчани от тежки асми,
има тъжни, добри домакини
и свенливи работни моми?
И за теб ли стои запазен
един дом със старинен уют?
Наемателят нов ли погази
на бащите красивия труд?
С твойте близки отдавна си скъсал.
По-добре се не срещай със тях!
Ще почувстваш фалшиво гласа си
и на спомена бързия крах.
И защо ще се връщаш тогава?
Пъден бил ли си? Кой ти е крив?
И сърцето така заболява,
че от болката ставаш щастлив.
Радой Ралин - Мечтател
Залезът настойнически зад мене върви
и ми подиграва привичките.
Сякаш го слушам как сладко мълви:
"Колко си смешен мечтател, мой миличък!"
Аз си подсвирквам безгрижно с уста
и дори го не чувам.
Бързам за някакъв краен квартал
и разсъждавам развълнувано:
Аз не желая живот застоял,
нито спокойно огнище.
Вечно бих искал
да крача през локви и кал
и да нямам със себе си нищо.
Нека гърдите ми реже с трион
завистливата кашлица.
Нека дъжд и листа
върху мен да се ронят;
аз ще крача, ще крача.
Ако имам нещо скъпо в света,
това са непознатите улици...
Аз вървя, аз вървя, аз вървя
и вятъра нещо одумвам.
О, не желая да живея сто години,
да си имам къща, старица и внучета.
Нека млад, нека двайсетгодишен загина,
но бъдещето да предвкуся.
И така безпричинно да умра,
като крача, покосен да се стрепна,
с усмивка, предизвикана от радост
и притиснати весело клепки.
Тогава
моят приятел -
недоволникът вятър -
ще изфучи от тъга.
А старият залез, мъдър и притворен,
нека наставнически пак си говори
върху трупа ми млад и силен:
"Колко бе смешен мечтател, мой миличък!"
Петко Славейков - Стара планина
Изгрея нощната ламбада,
сребри дълбоките долчини светлина,
повей, повей, вечерная прохлада,
белей са ти пред мене, Стара планина!
Към Дунав долу на полето
съзирам аз, мержей се росна равнина.
Ах, споменът за нейната хубавина
влече и мами ми сърцето!
Замокриха ми сълзи по страни,
душата ми кипи, примира,
познанници мечти около мен се сбират -
припомних любовта на предните си дни.
И мъки и тегла, приятност и отрада,
от жалби и надежди пуста празнина,
повей, повей, вечерная прохлада,
белей са ти пред мене, Стара планина.
Пейо Яворов - ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи.
Не искат и не обещават те. . .
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли. . .
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.
Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
