1. Относително адресиране - това е
нормалното адресиране, което използваме във формулите. Примерно: А5, D12, Q32 и т.н.
Характеризира се със следното: Формулната клетка не помни точно адресите на
клетките, включени в съдържанието й, а местоположението на тези клетки спрямо
себе си.
A
B
C
|
1
|
12
|
||
|
2
|
1
|
||
|
3
|
=A1+B2
|
Например
клетка С3 не помни че трябва да събере А1 и В2, а
че трябва да събере стойностите на клетките, разположени спрямо нея съответно 2
реда нагоре и през една колона (А1) и ред нагоре в съседната вляво
колона (В2). Това е същността на автоматичното преизчисление в
електронните таблици, на което те се базират. Дори и да трием редове и колони
или да вмъкваме такива, системата запазва логиката на свързаните чрез формули
клетки.
Ако
решим да копираме стойността на С3 в D3 примерно, тогава,
прилагайки шаблона за разположение на клетките спрямо себе си, D3 ще
приеме стойността =В1+С2 (те са на същите
места спрямо D3 както А1 и В2 спрямо С3).
В Е3 формулата ще се измени =C1+D2 и т.н. Затова
най-често формулите се пишат в една клетка, чиято стойност после се копира в
останалите, които съдържат аналогични изчисления. Примерно: Да се изчисли
средният успех по хора и предмети на 5 ученика по 3 дисциплини.
A
B
C D
E
|
1
|
Ученик
|
Предмет 1
|
Предмет 2
|
Предмет 3
|
Среден успех
|
|
2
|
Ученик 1
|
=AVERAGE (B2:D2)
|
|||
|
3
|
Ученик 2
|
||||
|
4
|
Ученик 3
|
||||
|
5
|
Ученик 4
|
||||
|
6
|
Ученик 5
|
||||
|
7
|
Среден yспех
|
=AVERAGE (B2:B6)
|
Тъй като изчисленията
са еднотипни, достатъчно е да напишем формулата в В7 и да я
копираме в съседните C7 и D7. Аналогично
създаваме само формулата в Е2 и я копираме надолу до Е6.Стойностите
ще се преизчислят автоматично, като под всяка колона ще е средният за този
предмет успех, а на всеки ред ще стои успехът на конкретния ученик. Копирането
може да стане:
- през буфера –
посочваме оригинала, избираме Copy по някой от добре познатите
ни начини, със задържан ляв бутон маркираме зоната-приемник (не включваме
оригинала, а маркерът трябва да е с форма на голям бял кръст) и натискаме Enter;
- чрез кръстчето в
долния десен ъгъл на клетката-източник – задържаме го с ляв бутон и теглим към
съседните клетки. Това е по-често използваният вариант.
2. Абсолютно
адресиране – при него клетката се помни с точния си адрес, независимо от мястото, на което
ще бъде преместена формулата, в която участва. Отличава се с това, че името на
колоната и номерът на реда в адреса се предшестват от $. Примерно: $D$3,
$A$7 и т.н. При въвеждане на формулата,
$ може да се
напише от клавиатурата или да се натисне F4 върху адреса. Този
клавиш сменя алтернативно различните типове адресация
Ако в Е4 имаме =B3+$C$4 и го копираме в D5, резултатът ще е:
=A4+$C$4 (относителният адрес ще
се смени по познатата зависимост за местоположението, но абсолютният остава
фиксиран).
3.
Смесено адресиране – характеризира се с това, че единият му параметър се
третира като абсолютен, а другият – като относителен. Използва се рядко.
Примери за такова адресиране са: C$4, $C4.
Нека стойността на клетката С1 се изчислява по формулата = А1*В1. Във
формулата за С1 програмата не записва адресите на клетките А1 и В1, а техните
позиции спрямо клетка С1. По този начин, когато се копира автоматично формулата
в другите клетки от тази колона, ще се променят адресите на клетките от
формулата, така, че да се запази същата относителна зависимост. В клетката С2
формулата ще бъде =А2*В2.
В някои случаи във формулите трябва да участва винаги стойността на
конкретна клетка. Тогава се използва абсолютна адресация. За да не бъде
възприета подразбиращата се относителна адресация, се записва знакът $ пред
името на колоната и номерът на реда. Например $А$10.
Абсолютната адресация на клетка, участваща във формула, остава непроменена
при копиране на формулата. Тази адресация е подходяща при работа с константни
величини, като данъци, валутни курсове, фиксирано увеличение на цените и др.
В някои задачи е необходимо да се фиксира само редът или само колоната.
Тогава се използва смесена адресация:
$C10 – фиксирана е колона С
D$15 – фиксиран е ред 15
ЗАДАЧА:
Живущите е с.Елхово заплащат ежемесечно
изразходваната питейна вода.Във всяка къща е монтиран водомер, с помощта на
който се отчита количеството ( измерено е кубически метри) на употребената
вода. Цената на 1 кубически метър вода се определя от кметството за всеки
изминал месец в зависимост от направените за добиването й разходи (ток,
поддръжка на водопроводната мрежа и др.). Съставете електронна таблица, с
помощта на която инкасаторът за селото да отчита, изчислява и събира дължимите
суми.
