Тема 2. Избор на име и регистриране на уеб сайт

 Етапите, през които трябва да преминете, за да регистрирате своя уеб сайт в интернет, включват:

• избор на организация, която предлага услугата уеб хостинг
  
• избор на домейн на уеб сайта
  
• същинско публикуване
  
• управление на съдържанието на сайта с уеб сървър.

1. IP адрес и домени

• ​Xocm (host) е компютър, свързан към компютърна мрежа, който предос­тавя информационни ресурси, услуги и приложения.
• IP адрес е уникален адрес на хост, чрез който той се идентифицира пред останалите компютри в мрежата. Това позволява на компютрите да обменят информация помежду си.

Използват се две версии:
IPv4 - образуван от четири числа (от 0 до 255), разделени с точка.
IPv6 - образуван от 8 числа (от 0 до 65 535 в 16-ичен код), разделени с двоеточие.

• Домейн - името, с което ще се вижда уеб сайт, когато бъде пуб­ликуван в интернет.

• Унифициран локатор на ресурси

Всяка уеб страница, както и всеки ресурс (например: файл, изображение, аудио или видео), има уни­кален URL адрес (Uniform Resource Locator).
URL адресът се състои от следните основни части:

• име на протокола, който ще се използва за транспортиране на уеб страницата или на ресурса в глобалната мрежа (например: http, https, ftp);
• име на домейна (например: www.government.bg,google.com).;
• път до директорията на уеб сървъра, в която се намира ресурсът (например: /bg/content/);
• име и файлов формат на ресурса.

Задача 1. Определете основните части в следния примерен URL адрес:  https:// www.mon.bg/upload/18365/ profil-IT.pdf

• Протокол:......       
• Домейн:.........        
• Път до ресурса:...
• Име на файла:...
• Файлов формат:....                                                                    

​2. Система за имена на доменни
Система за имена на домейните (Domain Name System, DNS) представлява разпределена база данни, с чиято помощ се осъществява преобразуването на имената на хостовете в IP адреси. 

a) DNS сървъри за домейни от първо ниво (Top-Level Domains, TLD) - напри­мер: .com, .org и .edu и домейни на държавно ниВо (Country-Level Domains) - .bg (за България), .ru (за Русия), .fr(за Франция) и .eu (за Европа).
б) DNS сървъри за домейни от второ ниво или регистрирани (главни) домейни (Registered Domains) - например: mon.bg google.com и klett.bg.
в) DNS сървъри за домейни от трето ниво или поддомейаи (Subdomains) - priem.mon.bg,  sales.anubis-bulvest.com.
Имената на поддомейните се определят и администрират от собствениците на съответ­ните главни домейни.

Пример: Сайт на НХГ -  ​http://nhg-blg.com/ ;  Поддомейн: music.nhg-blg.com
Къде се хоства сайтът на вашето училище?

Задача. С помощта на сайта whois.com проверете публичната информация на три избрани от вас домейна.

3. Регистрация на домейн При регистрация на домейн се извършват следните стъпки: Избирате свободен домейн. Избирате платформа за наемане на домейн. Избирате период за наемане. Заплащате таксата.

Когато искаме да регистрираме име за сайт, първо трябва да прове­рим дали то не е вече заето. За тази цел можем да ползваме услугите на регистратор на домейни:  https://domains.google  www.host.bg www.superhosting.bg и др.

4. Видове хостинг услуги:

• Споделен хостиг (shared hosting) - при него на един сървър има определен брой потребители (уеб сайтове), които си поделят изчисли­телните му ресурси, дисковото пространство и инсталираните софтуерни приложения. Всеки потребител получава отделна сметка с определени параметри (дисково пространство, реализиран трафик, бази данни и др.). За управление на сметката се използва софтуер за автоматизация на уеб сървъри, който се нарича контролен панел. Контролният панел позволя­ва на потребителите да управляват различните услуги.
• Имейл хостинг (e-mail hosting) - използва се за електронна поща. Чрез този тип хостинг потребителят може да избегне ползването на услу­гите на безплатните уеб пощи в интернет. При този тип хостинг потреби­телят избягва прикачването на рекламни послания към своите писма. Има възможност за създаване на множество пощенски кутии с едно и съ­що име на домейн.
• Файлов хостинг (file hosting) - той е подобен на споделения уеб хос­тинг, но за разлика от него на сървъра не се разполагат уеб сайтове и уеб приложения, а се съхраняват файлове. Неговото предимство е надеждно­то съхранение на информация и възможността тя да бъде достъпна от всеки един компютър в интернет с подходяща скорост. Най-често се из­ползва за съхранение и архивиране на големи масиви от данни.
• Посветен хостинг (dedicated hosting) - при него клиентските прило­жения не споделят ресурсите на сървъра с други приложения на други потребители. Сървърът ползва пълния капацитет на предоставената ли­ния към интернет. По този начин дадено приложение ползва целия хар­дуерен ресурс на сървъра, на който е разположено, системните настрой­ки са изцяло съобразени и оптимизирани според потребностите му, а потребителят има пълен контрол върху сървъра.
• Виртуален хостинг - при него един физически сървър се разделя на няколко независими виртуални сървъра. Той може да се разглежда като посветен хостинг, защото на него се инсталира отделна операционна сис­тема според нуждите на клиента, която поддържа приложения само на определен клиент. Настройките на сървъра са максимално оптимизира­ни за работата на конкретното приложение и ресурсите, които то може да използва, са повече от предоставяните при споделен хостинг.
• Облачен хостинг (cloud hosting) - при него услугите се извършват от облак (инфраструктура от сървъри, които може да са с различна локация). За облачен хостинг може се счита услуга, която отговаря на следни­те условия: изградена е от група от сървъри, които обединяват изчисли­телните си ресурси; използва автоматизирана система за балансиране на натоварването; има излишък на ресурси (памет, дисково място и проце­сорно време); достъпна е винаги когато потребителите й се нуждаят от повече натоварване; има динамично променливи ресурси и системата от сървъри ги разпределя веднага автоматично; при заявка на потребителя позволява безпроблемно увеличаване и намаляване на използваните обеми.

5. Характеристика на уеб хостинг

• Скорост - оказва влияние на бързината на зареждане на уеб сайта или приложението (Mbit/s или Gbit/s). Ако хостингът се разполага на сър­въри със SSD устройство и физическата локация на мястото за управление е близо до посетителите, тогава скоростта ще бъде по-голяма.
• Свързаност - количество данни, което физически може да бъде из­пратено през съответната мрежа, кабел от сайта към крайните потреби­тели за точно определен времеви период.
• Съхранение на данни - количеството пространство, на което се съх­раняват елементите на уеб сайта или приложението (в GB или ТВ). Колкото повече информация има (изображения, видеа, музикални файлове), толкова по-голямо хостинг пространство ще е необходимо.
• Скалируемост - възможността за повишаване на ресурсите на уеб сървъра при нужда (ъпгрейд или скалиране).
• Контролен панел - платформа, чрез която се управлява уеб хостин­гът. Чрез нея се създават възможности за създаване на резервно копие на компютърните данни (бекъп), инсталиране на приложения, възмож­ност за обмен на файлове (FTP достъп), повишаване на защитата и др.
• Поддръжка - наличие на системен администратор, който постоянно наблюдава процеса на работа и може да отстрани даден проблем.