1. Относително адресиране -  това е нормалното адресиране, което използваме във формулите. Примерно: А5, D12, Q32 и т.н.

            Характеризира се със следното: Формулната клетка не помни точно адресите на клетките, включени в съдържанието й, а местоположението на тези клетки спрямо себе си.

 2. Абсолютно адресиране – при него клетката се помни с точния си адрес, независимо от мястото, на което ще бъде преместена формулата, в която участва. Отличава се с това, че името на колоната и номерът на реда в адреса се предшестват от $. Примерно: $D$3, $A$7 и т.н. При въвеждане на формулата,   $ може да се напише от клавиатурата или да се натисне F4 върху адреса. Този клавиш сменя алтернативно различните типове адресация

            Ако в Е4 имаме =B3+$C$4 и го копираме в D5, резултатът ще е:

=A4+$C$4 (относителният адрес ще се смени по познатата зависимост за местоположението, но абсолютният остава фиксиран).

   3. Смесено адресиране – характеризира се с това, че единият му параметър се третира като абсолютен, а другият – като относителен. Използва се рядко. Примери за такова адресиране са: C$4, $C4.

$C10 – фиксирана е колона С

D$15 – фиксиран е ред 15

 1. ЗАДАЧА:

Живущите е с.Елхово заплащат ежемесечно изразходваната питейна вода.Във всяка къща е монтиран водомер, с помощта на който се отчита количеството ( измерено е кубически метри) на употребената вода. Цената на 1 кубически метър вода се определя от кметството за всеки изминал месец в зависимост от направените за добиването й разходи (ток, поддръжка на водопроводната мрежа и др.). Съставете електронна таблица, с помощта на която инкасаторът за селото да отчита, изчислява и събира дължимите суми.

2 задача: