ИНТЕРНЕТ УСЛУГИ. TЪРСЕНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ

С развитието на компютърните технологии се появява необходимост от съвместно използване на компютърните системи от група потребители. Така се ражда идея за създаване на локална компютърна мрежа (LAN – Local Area Network).

         Големи организации и фирми имат нужда да обменят информация и да използват общи ресурси чрез компютърни мрежи, разположени в различни сгради, квартали, градове, държави. Изгражда се глобална компютърна мрежа (WAN – Wide Area Network).

    Как се свързват компютрите в глобалните мрежи?

Начинът на свързване на компютрите в глобалната мрежа е разнообразен и коренно различен от този в локалната. Наема се линия от обществената телефонна мрежа, капацитет от сателитна връзка, мрежа на кабелна телевизия, чрез радиовръзка, мобилни апарати или други линии за комуникация. Повечето потребители предпочитат да използват услугите на световната мрежа Интернет.

    Кога възниква глобалната мрежа Интернет? 

Интернет възниква по време на Студената война. Първоначалното й предназначение е било да осигури надеждна система за комуникация между стратегическите военни бази на американската армия.

    Как е устроена глобалната мрежа Интернет? 

Интернет (англ. inter – „между” и net – „мрежа”) представлява мрежа от компютърни мрежи, които са свързани помежду си физически, могат да обменят данни помежду си и функционират като една обща мрежа.

         Достъпът на потребител до Интернет се осъществява с посредничеството на фирми, наречени доставчици на Интернет. Всички доставчици предоставят достъп до своите мрежи, които са част от глобалната мрежа. Управлението на трафика от данни в мрежата се осъществява от специални компютри, наречени маршрутизатори (рутери).

WWW - е хипертекстова система за обмен на мултимедийна информация, съхранявана на компютри, влизащи в състава на Интернет. Тези компютри се наричат мрежови сървъри. Системата WWW е само част от Интернет.Казано на популярен език, WWW е система, даваща достъп до web страниците (web page), които се намират в компютрите на мрежата. Тематично обединено множество от web страници образува web сайт (website - "място в мрежата").              
Една от страниците е обявена за начална и има връзки към останалите страници в сайта. Разглеждането на страници в мрежата се нарича сърфиране(терминът е въведен от Джийн Поли). Запомнете: WWW е програма за сърфиране в Интернет, навигатор. С едно кликване навигаторът преминава от една страница, съхранявана на сървър в София, на друга, намираща се на сървър в Лондон. Навигаторът WWW е необходим при източването на програми, игри, видео, музика и пр.

        Какво е браузер?

За да може да се използва интернет, е необходима не само връзка с мрежата, но и специален софтуер, наречен браузер (browse – “прелиствам, преглеждам”). Браузерът е програма, която извлича уебстраници и ги представя на екрана на компютъра.

Как да отворим програма за работа в Интернет (браузер)?

     Интернет адреси: Компютрите, които се свързват към мрежата, трябва да се отличават един от друг. Това става, като на всеки компютър в мрежата се дава собствен IP (Internet Protocol) адрес. Например: 195.34.121.212. Адресът съдържа 4 числа от 0 до 255. Броят на компютрите в Интернет расте много бързо и през 1983г. се ражда идеята вместо цифровите IP адреси, да се използват обикновени имена за компютрите. Например на адреса 195.34.121.212 се съпоставя www.schools.acad.bg. Така в мрежата компютрите се разпознават чрез цифровите си адреси, а хората работят с по-естествените за тях обикновени адреси. Най-дясното поле в адреса (в примера – bg) се нарича област, домейн (domain). За всички страни е приет международен код за домейн от 2 букви: Гърция -gr; САЩ - us; Русия – ru, но повечето адреси са подчинени на следното съответствие за кодове на полето област:

gov – Правителствена организация;

mil – Военна организация;

edu – Образователна институция;

com – Търговска и индустриална организация;

net – Мрежова администрация;

org – Организация, която не е от горните видове.

         Достъп до какви данни ни предоставя Интернет?

Интернет предоставя достъп до данни от различен вид: текстове, графики, аудио и видеофайлове, програми. 

        Освен че имаме достъп до разнообразни данни, защо е важно да познаваме глобалната мрежа Интернет?  - Глобалната мрежа дава възможност и за бърза комуникация и предлага разнообразни услуги.

  Кои са най-популярните услуги, които потребителите могат да използват в Интернет?

 * WWW - смята се, че това е най-добрата услуга в Интернет. WWW е съкращение от World Wide Web (превод от английски – „мрежа, широка колкото света”, „световна паяжина”). Предоставя достъп до документи, свързани помежду си, макар и записани на различни компютри. World Wide Web е проект на Европейската лаборатория за физика на частиците (CERN), публикуван през 1992година.

    * Електронна поща (E-mail) - Тя е най-активно използваната услуга в Интернет, затова всеки доставчик се бори тя да бъде по-атрактивна, функционална и безплатна. Писмата се получават или изпращат от уеб страница. Пример за имейл адрес:  maria@gbg.bg  Първата част (username) определя еднозначно потребителя. Останалата част след разделителя @ (at – “при”; кльомба; маймунско "а") е името на компютъра, който е пощенски сървър. Помнете, че електронната поща не винаги се използва коректно и вашето писмо може да бъде препратено на кого ли не, без да имате представа за това. Не пишете само с главни букви (според етикета в Интернет, това означава, че крещите). Помислете какво впечатление ще направите, ако името от пощенския ви адрес е нещо като “gadina” или “baba_yaga”. Чрез електронната поща, освен писмата, могат да се изпращат и файлове. 

*    Разговор по Интернет. Пример: програмата ICQ (“I Seek You” – “Аз те търся”). 

 *    Беседа (дискусия) по Интернет.” Дискутират се теми, които представляват общ интерес за участниците във виртуалната сесия. Пример: програмата IRC (Internet RelayChat). Програмите за „бъбрене” – разговор в реално време, се наричат чат (chat). За да си говорите, трябва едновременно да сте на линия. В чата е прието да не участваме с истинското си име и да не предоставяме лична и конфиденциална информация – тук се поставя въпросът за етичните норми в Интернет.

   *    Телефонен разговор по Интернет. Възможност за пренос на човешки глас.

 *    Видеоконференция - съвършен начин за организиране на конференции в реално време.

 *    Новини (News).

 *    Електронна търговия(e-commerse) - чрез WWW могат не само да се разглеждат каталози и оферти, но и да се правят поръчки за доставки и банкови операции.

 *    Дистанционно обучение -  Обучаващите се след заплащане на съответна такса получават достъп до учебни материали чрез WWW и полагат изпитите си по същия начин. 

 *    Електронно правителство (e-government) - С този термин се обозначават всички услуги в Интернет, които облекчават административното обслужване на гражданите (тоест бюрокрацията).

 *    Прехвърляне на файлове (трансфер) - за изпращане и получаване на файлове между два компютъра в Интернет е създадена услугата FTP (File Transfer Protocol). За тази услуга обикновено е нужна парола (password), но се позволява и анонимен достъп, чрез който се дава възможност да бъдат изтеглени някои безплатно разпространявани програми.

 *    Реклама. Чрез Интернет се предоставя информация за фирми, тяхната продукция или предлагани услуги.

 *    Факс - по-бърз, по-лесен и по-евтин от факс по телефона.

 *    Виртуални офиси -  Съвместна работа на фирми от разстояние с използване на Интернет.

 *    Отдалечен достъп (telnet) - Достъп до ресурсите на отдалечен компютър (дисково пространство, принтер, стартиране на програми от разстояние и пр.)

 *    Радио и телевизия. Качеството на мултимедийната комуникация позволява да се слуша радио и да се гледа телевизия чрез мрежата.

Търсене на информация

Специализирани средства за търсене     Създадени са специални сървъри, на които работят програми за търсене на информация. Те се наричат Машини за търсене (търсачки) (http://bg.wikipedia.org/wiki/Търсачка) и представляват огромни бази от данни, съставени от уеб-страници, събрани автоматично от машината. Потребителят трябва да зададе ключови думи, които иска да бъдат намерени в документи, публикувани в мрежата. Посочените думи се сравняват с базата от данни на търсачката и като резултат се извежда списък от адреси на страници. Когато се търси само по една дума, обикновено резултатът е списък от стотици адреси. Колкото повече ограничения се задават в заявката, толкова подборът ще е по-качествен. Не всички търсачки дават еднакъв резултат от търсенето.Метатърсачките са програми, предоставящи възможност за търсене едновременно чрез няколко от популярните търсачки. Световна метатърсачка е: http://www.mamma.com.     Търсенето разчита на синтаксиса. Ако сте добри в тази част, ще си спестите време и нерви.      Кавички. Заграждайте с кавички думите, които вървят заедно. Ако напишете „Иван Петров”, ще получите всички с име Иван Петров. Ако напишете Иван Петров, ще получите всеки  с име Иван и всеки с име Петров, който има щастието да се мотае из интернет. Изваждане. Тире, поставено пред някоя дума, изолира всички сайтове, които я съдържат. Ако търсите информация за Левски като историческа личност, е добре да напишете „Левски –футбол” (макар че в българските сайтове футболният отбор Левски се търси много по-често). Или-или. Думата „или” (на английски OR и задължително с главни букви) пести време. Ако потърсите „почивка Варна  OR  Несебър”, резултатите от двете дестинации няма да се смесят. Дата. Повечето сайтове нямат поле за търсене около дадена дата. При тях добавяйте като ключови думи периода, който ви интересува. Например: „ЦСКА победи 3:0 ноември 2008”. Задавайте отговори. Когато търсите нещо, напишете го не като въпрос, а под формата на отговор. Пишете „обиколката на Земята е км” вместо „Колко е обиколката на Земята?”. Търсене на връзки. Търсите даден линк? Просто добавете „inanchor:”. Командата е полезна при търсене на имейл-адреси, които често се изписват под името на човека за връзка. С повече късмет, ако напишете „inanchor: Бойко Борисов”, можете да намерите имейла му и да му изпратите писмо. Търсене в заглавието. С командата „intitle:” търсите само в заглавията на страниците. Полезно е примерно, когато търсите в архив на вестник. Намиране в текста. Командата „intext:” е обратното на „intitle:”. С нея прескачате заглавията и търсите само в текста на страниците. Кой ви търси. С командата „link:” можете да видите кои сайтове са сложили линк към вашия сайт или някой друг, който ви интересува. Калкулатор. Google е точен калкулатор от онези, които пресмятат логаритми, синуси и други, за които се молим да не ни срещат често в ежедневието. Карта. Напишете името на улицата, която търсите, града и прибавете ключовата дума „map” в секцията за търсене на изображения (http://images.google.com) и ще получите карта на местността. Например „map Sofia Dondukov”. Преводач на няколко езика. Преводът е машинен, но все пак разбираем. Ако искате да се посмеете, използвайте машинния превод върху страница с поезия. Учител по правопис. Ако напишете някоя дума неправилно, Googleще ви я покаже, както трябва. Но не се доверявайте прекалено много.Google показва правописа на думи, които могат да бъдат намерени в речниците. Речник. Ако търсите дефиниция за непознат термин, напишете „define:” и след това непознатата дума и търсачката ще претърси целия интернет и ще извади няколко обяснения за това, което сте въвели. Информационен бюлетин. Услугата е на адрес:http://google.com/newsalerts. Въвеждате вашия имейл, после ключови думи, например „волейбол”. Така Google всеки ден ще сканира новинарските заглавия за вашите ключови думи и ще ви изпраща бюлетин. Какъв отговор ще ви върне Google, ако въведете "The answer to life the universe and everything"?  Ще бъде "42"! Доколко можем да се доверим на информацията от Интернет? Сърфирането из Интернет изисква критично обмисляне на намерените резултати. Според световния справочник http://www.traveldk.comисторията на Българската държава започва от обявяването на Независимостта през 1908г.